Моят живот

Ето това се питам, но не знам отговорът. До скоро работата, която работех ми доставяше удоволствие и се чувствах добре. Но напоследък осъзнавам, че нямам перспективи в нея, не мога да се развивам. Аз съм млад човек и искам повече от моето съществуване. Някак това да стоя на едно място и да чакам нещо да се случи, не ме удовлетворява. Искам да управлявам донякъде живота си, а не той да ме управлява. Но не знам как. Може би нямам смелост. Сега се чудя дали да продължавам да работя на тези две работи, които сега имам, или да рискувам и да замина, да се откъсна от това еднообразно ежедневие и както в приказките да отида да си диря късмета другаде. Лошото е, че не знам дали ще постъпя правилно. Вариантите са друг град, друга страна или да се кача на кораб.
Това е, че мога да направя всяко едно от тези неща - не съм семейна, не съм обвързана, нямам деца, нямам никакви ангажименти, с изключение на това, че съм подписала договор с интернетската ми работа, но и това е поправимо. От друга страна, не знам дали пък по този начин няма да направя най-голямата грешка в живота ми - да се откажа от нещо сравнително сигурно срещу това да отида “да гоня Михаля”.
Това ме измъчва в момента. Не знам какво точно искам. Знам единствено, че желая да постигна нещо голямо в живота си и да бъда значима най-малко в собствените си очи.

Съботният ден вече отмина, но ще говоря за него като за днес. Та днес беше един много добър ден - ден за почивка и мързел.
Петък вечер със сестра ми щяхме да ходим на откриването на Планета, въпреки че на мен въобще не ми се ходеше, защото не ми се нрави особено тази музика. Е, има и хубави песнички, но по принцип не слушам. Та отидохме ние, но не си носехме документи и съответно в нито една дискотека не можахме да влезем и накрая осъмнахме в Годзила, хапвайки пици, аз ядох цедено мляко с течен шоколад. Пък и пред Планета имаше толкова голям народ, че сигурно щяхме да чакаме поне един час, докато влезем.
Аз лично си изкарах добре, но сестра ми беше разочарована, тъй като беше се настроила за дискотека, а плановете се провалиха. Нейните приятели се отказаха от Планета и влязоха в ЗаЗа. Останахме само аз, сестра ми и една нейна приятелка. Прибрахме се към 3 и днес спах до 13.30, а сестра ми до към 16 часа.
Бях решила да се наспя хубаво, но ми звъняха два пъти по телефона и ме събуждаха и съответно аз пак заспивах. Днес ми е единственият ден от много отдавна, когато мога да се наспя що годе. Иначе през седмицата си работя две работи и не ми остава много време за почивка, още повече че имам желание и да излизам, а и го правя.
Ревизията на едната ми работа я правихме в петък. Бях казала, че наличностите в компютъра са в ужасен хаос и ревизията е единственият изход от ситуацията. С благодарност и облекчение мога да твърдя, че тя вече свърши и всичко е в ред в момента. Вече от мен зависи да не става отново объркване. Откакто съм на тази работа не е правена ревизия и заради обърканите наличности ставаха още повече грешки и много неща не излязоха. Едни бяха в плюс, други бяха в минус, но шефката не ме е карала да бъда отговорна за нищо. Но вече съм, още повече че само аз имам ключ за склада.
Да се похваля, че утре ще ходя на плаж. Щях да ходя на два рождени дни, но и двата няма да се празнуват утре, така че ще се разплуя на плажа и няма да ставам, докато не заприличам на негърка. Е, то за няколко часа нищо няма да се получи, при положение, че това ще ми е втора баня, но разчитам на баните си по рождение.
Сега си лягам, че минава два часа.

Ядосвам се, а не трябва. Защо трябва да се стресирам за глупости. Хванах се тука с една работа по интернет и всеки път ми пишат, че искат различни неща от мен. Става въпрос за една и съща задача, а претенциите много и постоянно се менят. Може ли да одисвам на акъла или по-скоро на настроенията на всеки. Омръзна ми да се занимавам. И се чудя защо още не съм се отказала. Не, решила съм да докарам нещата докрай. Въпреки че може би грешката е в мен. Най-вероятно не се справям със задачата. Ама всеки път се обърквам все повече. Или аз съм тъпа и бавно схващам и наистина не ме бива, или те не знаят какво точно искат.
Какъв беше смисълът да се хващам на втора работа - о, да, тъпите пари. Ако ми стигаха, нямаше да се главоблъскам. Ама те все не стигат. И какво правя - съсипвам си здравето, тормозейки се и недоспивайки си.
Хайде, хайде, да не се оплаквам, че има хора, много по-зле от мен, в много по-тежко положение. Аз поне имам шанса да науча нещо, парите не са единствената причина.
Оф, да си лягам вече, че утре ме чака дълъг ден.

Мислех да кръстя този текст “В банята съм!” както една доста известна реклама, която даваха неотдавна, защото чакам водата да се стопли и влизам да се къпя, но реших да го кръстя по друг начин, защото ми предстои точно това - ревизия.
Много хора биха казали: О, гадост или Ужас, но за мен това е добра новина. Работя в склад и там е такъв хаос, че наистина имам страхотна нужда от тази ревизия, за да се оправят наличностите в компютъра. Така ще ми бъде по-лесно и няма да се допускат грешки. Пък и това действие не ме притеснява и поради друг факт - просто защото не съм присвоила нищо.
Интересното е, че самато ми шефка ще идва чак от София да я прави, а тя по принцип не се занимава с тези неща. Радвам се, защото ще я поопозная поне малко като човек, дори да стои само два дена. Досега не съм общувала много с нея освен по телефона и се вълнувам.
Тя идва утре и вероятно се хващаме с тази трудна задача в четвъртък. Пожелайте ми успех!

Това заглавие ми звучи доста песимистично. Но все пак отново съм пред белия екран, който трябва да запълня с малки черни букви.
Разгледах преди малко блоговете на няколко потребители и видях доста интересни неща. Имам да се уча от по-опитните от мен. Видях и такива, които нямат коментари като мен, и такива, които имат минимум публикации с доста коментари. Хареса ми публикацията в един блог, където момиче беше написало, че е крайно време да промени живота си, да преосмисли това, което е. Добра идея, не мислите ли?
В момента съм доста изморена, защото имам страшно много работа, която трябва да свърша. Знам, че не бива да я отлагам, но се чудя от къде да я започна и честно казано нямам никакво желание да правя нещо в този момент. Това е безотговорно от моя страна. Трябва да бъда на принципа да не оставям днешната работа за утре. Но през последните години денонощието сякаш се скъси, а задълженията се увеличиха, та някак не стига времето. Иска ми се да свърша всичко накуп, та даже да мога и да се позабавлявам, но толкова ли съм неорганизирана, че не става. Ако имате някакви идеи за по-добро организиране на времето, моля споделете. Ще ми бъде интересно да чуя мнения кой как се справя с изтичащите минути.
Та това е от мен. Трябва да свърша поне нещо, за да получа малко удовлетворение, че напредвам, а не тъпча на едно място или вървя назад. Нали все напред трябва да гледаме. Лошото е, че времето се движи с бясна скорост, и се чудя дали аз схващам бавно или може би ще свършвам повече неща, ако намаля темпото и се опитам да сложа в ред ежедневието си. Необходимо е човек да постигне някакво спокойствие или хармония, иначе се включва във водовъртежа от обстоятелства и неусетно загубва идентичността си.
Ето това може би искам да открия в живота си - коя съм аз, накъде вървя и какъв е смисълът на моето съществуване. Аз съм като кораб, който не знае към кое пристанище да се отправи, и в даден момент може припасите ми да се свършат, без да съм го открила. Опасно е. Но знам, че някой ден ще намеря отговорите на тези въпроси.

За първи път един приятел ми показа една страница за блогове, а дотогава не знаех, че съществуват въобще такива места в интернет пространството. Днес се почувствах малко самотна и реших да погледна какво изкарва търсачката под ключовата дума блог и ми хареса този сайт за създаване на такъв.
Бих искала да споделям собствените си преживявания, като се надявам продължително време те да си стоят, за да мога след време, като почувствам някакъв вид меланхолия или самота да прочета какво съм писала в даден момент, какво ме е вълнувало и съответно как съм израствала чрез преживяванията си във времето, какво съм научила и други подобни неща. Наблюдавам себе си и спомняйки си каква съм била преди години, осъзнавам, че съм се променила, че съм надраснала определени неща, които преди са ме притеснявали, а в момента те не ме вълнуват. И как сега се притеснявам за съвсем други. Преди съм имала едни комплекси, например за външния си вид, а сега те са преминали на заден план или са изчезнали. Но пък на тяхно място са се появили притеснения спрямо моите собствени финанси.
Винаги съм искала да имам собствен дневник, но никога не съм била толкова постоянна в писането му. Знам, че и тук ще бъде така, но поне няма да пиша в различни тефтери и после да търся къде какво съм написала, а всичко ще си бъде на едно място, подредено под някаква последователност.
Започвам моя блог с идеята спомените ми да останат съхранени по някакъв начин. Правя го предимно за себе си, не мисля, че някой би могъл да се заинтересува от моя собствен живот, но ще се радвам моите мисли да привлекат определен интерес. Но пак повтарям, не започвам блога си с тази идея. Искам просто да споделям мисли, идеи и спомени със самата себе си.
Като за първо писане мисля, че това е достатъчно. Какво повече да пиша. В момента твърде много ми се спи, за да продължа. Но само да споделя, че се вдъхнових за този дневник от филма за Мол Фландърс, който даваха тази вечер по Бтв. Много хубав филм, даже сред нашите книги намерих и самата история, написана от Даниел Дефо. Не знаех, че този човек е написал нещо по-различно от Робинзон Крузо, но ето, той е направил и други произведения, които са вдъхновили и други хора, за да пресъздадат образите във филм.

Добре дошъл Bloghub.org. Можеш да изтриеш или редактираш тази публикация и след това да започнеш блогването!
Можеш да хвърлиш и едно око тук - Наръчник за блогъри.