Пред белия екран
Това заглавие ми звучи доста песимистично. Но все пак отново съм пред белия екран, който трябва да запълня с малки черни букви.
Разгледах преди малко блоговете на няколко потребители и видях доста интересни неща. Имам да се уча от по-опитните от мен. Видях и такива, които нямат коментари като мен, и такива, които имат минимум публикации с доста коментари. Хареса ми публикацията в един блог, където момиче беше написало, че е крайно време да промени живота си, да преосмисли това, което е. Добра идея, не мислите ли?
В момента съм доста изморена, защото имам страшно много работа, която трябва да свърша. Знам, че не бива да я отлагам, но се чудя от къде да я започна и честно казано нямам никакво желание да правя нещо в този момент. Това е безотговорно от моя страна. Трябва да бъда на принципа да не оставям днешната работа за утре. Но през последните години денонощието сякаш се скъси, а задълженията се увеличиха, та някак не стига времето. Иска ми се да свърша всичко накуп, та даже да мога и да се позабавлявам, но толкова ли съм неорганизирана, че не става. Ако имате някакви идеи за по-добро организиране на времето, моля споделете. Ще ми бъде интересно да чуя мнения кой как се справя с изтичащите минути.
Та това е от мен. Трябва да свърша поне нещо, за да получа малко удовлетворение, че напредвам, а не тъпча на едно място или вървя назад. Нали все напред трябва да гледаме. Лошото е, че времето се движи с бясна скорост, и се чудя дали аз схващам бавно или може би ще свършвам повече неща, ако намаля темпото и се опитам да сложа в ред ежедневието си. Необходимо е човек да постигне някакво спокойствие или хармония, иначе се включва във водовъртежа от обстоятелства и неусетно загубва идентичността си.
Ето това може би искам да открия в живота си - коя съм аз, накъде вървя и какъв е смисълът на моето съществуване. Аз съм като кораб, който не знае към кое пристанище да се отправи, и в даден момент може припасите ми да се свършат, без да съм го открила. Опасно е. Но знам, че някой ден ще намеря отговорите на тези въпроси.
юли 2nd, 2006 at 7:38
Аз имам почти същите проблеми и знам, че от самосебе си няма да се оправят. Няма да помогне и доброто желание, защото всеки го има. Може би за това хората са казали, че “човек се съди по действията, а не по думите”.
Логично следва въпросът “какво тогава трябва?”… Трябва воля! Воля да направиш нещо сега, а не да го отложиш за после. Воля да си организираш живота, да си поставиш приоритети и никога да не се поддаваш на изкушенията
Трудно е, МНОГО е трудно!
И няма да стане наведнъж със всичко, но ако искаме повече, трябва да даваме повече 