Ядосвам се
Ядосвам се, а не трябва. Защо трябва да се стресирам за глупости. Хванах се тука с една работа по интернет и всеки път ми пишат, че искат различни неща от мен. Става въпрос за една и съща задача, а претенциите много и постоянно се менят. Може ли да одисвам на акъла или по-скоро на настроенията на всеки. Омръзна ми да се занимавам. И се чудя защо още не съм се отказала. Не, решила съм да докарам нещата докрай. Въпреки че може би грешката е в мен. Най-вероятно не се справям със задачата. Ама всеки път се обърквам все повече. Или аз съм тъпа и бавно схващам и наистина не ме бива, или те не знаят какво точно искат.
Какъв беше смисълът да се хващам на втора работа - о, да, тъпите пари. Ако ми стигаха, нямаше да се главоблъскам. Ама те все не стигат. И какво правя - съсипвам си здравето, тормозейки се и недоспивайки си.
Хайде, хайде, да не се оплаквам, че има хора, много по-зле от мен, в много по-тежко положение. Аз поне имам шанса да науча нещо, парите не са единствената причина.
Оф, да си лягам вече, че утре ме чака дълъг ден.
юли 2nd, 2006 at 7:47
Много ми хареса това - “Защо трябва да се стресирам за глупости.”! Аз съм на абсолютно същото мнение! Живота е толкова напрегнат, изпълнен с постоянни изпитания… Ако тръгнем да си хабим нервите за всяко нещо (а повечето хора го правят) докъде ще стигнем? Доказано е, че всеки път когато човек се ядосва му се скъсява живота. Просто не сме устроени за тая работа, а и защо да сме? На кой му е приятно?
Накратко… бъдете спокойни, контролирайте се, не си изпускайте нервите (който не трябва да имате още на първо време)! Става дума за живота ви - не само ще е по-дълъг, но и ще е по-приятен