Моят живот

Колко пари са му необходими на човек, че да си позволява що годе добър стандарт на живот в днешно време? Какво трябва да работи, че да може да си ги осигури? Колко трябва да бъде едно нормално работно време?
Защо сме толкова материално устроени? Защо човекът ламти за все повече и повече вещи, с които не може да си отиде, когато му дойде времето? Отиваме си единствено със самите себе си.
Ние сме зрънце във вселената и според мен по-важното е да оставим следи след себе си. Лошото е, че за това отново се нуждаем от определени средства. Следователно какъв е изводът - за да създадем нещо и за да оставим нещо след себе си, не трябва да се осланяме само на материалните неща, но те са необходими, за да постигнем това, към което сме се насочили…

Днес съм в едно никакво настроение. Всяко нещо ми е тъпо. Излизах вечерта с приятели, но все говорим за едни и същи теми, правим едни и същи неща, сядаме на едни и същи заведения - изтъркана картина. Липсва ми стария щур живот, да правя каквото искам, когато си искам, без да ме е грижа за последствията.
Всеки дотолкова се е съсредоточил в сериозните неща, че е забравил как трябва да се живее истински. Думата “трябва” ли използвах? Не, тя определено не е подходяща. Но как ще усетим живота тогава, ако го гледаме отстрани?
Искам да се случват различни неща, да се чувствам жива или по-скоро жизнена, жизнерадостна, енергична. Искам да бъда дете, да наблюдавам света през детските си очи и да виждам красивото, забавното и цветното. А сега всеки ден е еднакъв с предния, постоянно съм изморена и нямам интерес или по-скоро нямам сили за нещо различно, разнообразно и интересно. Другият враг на човека освен еднообразието е и безпокойството. За какво трябва да ни пука. По-добре да забравяме за момент материалното и да не мислим за утрешния ден, а да се наслаждаваме пълноценно на ДНЕС. Искам да се науча да го постигам. Това ще бъде най-голямото ми богатство.
Прозявам се, значи е време да си лягам. Лека нощ!

Да започна с това какво стана с интернетската ми работа. За моя най-голяма радост одобриха това, което бях направила, въпреки че според моята преценка не беше никак достатъчно, а даже беше мизерно. Но както и да е. Изглежда това ги задоволи достатъчно, за да не ми направят някаква забележка. Продължавам с работата си и си обещах, че ще бъда по-внимателна и по-изпълнителна относно задачите си, но някак все ме хваща мързелът или намирам за по-интересни други неща. А пък винаги, когато получа муза за работа, все ми изниква някакъв ангажимент или нямам интернет.
Какви са дилемите, пред които съм изправена. Едната е свързана с лап топа. Наистина имам нужда от него, за да мога да си свършвам част от работата в работно време и да си помагам за вечерта, че да не осъмвам на компютъра. Не че стоя чак до сутринта, но ми се е случвало да работя няколко дена до 1 или 2 часа и след това направо съм парцал и не мога да се концентрирам, правя тъпи грешки на основната ми работа и също така постоянно ми се спи. Умората се натрупва все пак.
Но нещо става с лап топа. Забива от време на време, даже по няколко пъти. Днес не е забивал, даже в момента от него пиша това. Но вчера например изгуби звук. Даже много се изплаших. Добре че беше колегата да ми каже да го рестартирам, тъй като си помислих, че е изгоряла звуковата карта. Когато го рестартирахме, се оправи. Не знам какво беше му станало. При положение, че ми прави такива номера, струва ли си да го купувам. Доста пари ми искат - 800 лева, надявам се да я смъкнат.
Втората дилема са корабите - намерих фирма, от която могат да ме качат на Куин Мери, но ми искат две години стаж за коя да е длъжност, а аз нямам нито един ден. Досега съм работила само като продавач, дилър и офис сътрудник, както и склададжия. Оттук нататък е глупаво да работя като камериерка, сервитьорка или барманка цели две години, само и само да се кача на кораб. По-добре да изкарам някакви курсове и да се кача първо на по-обикновен плавателен съд, и чак тогава да се кача на някой по-луксозен. Имам още 5-6 години, през които мога да плавам, така че трябва да се възползвам. Друг проблем е, че не знам английски език. А и трудно ми се отдава да уча чужди езици. Но ще опитам. Ще направя всичко възможно, пък каквото стане.

До полунощ трябва да предам готов един проект, който ми зададоха преди три седмици. Най-лошото е, че аз си поставих крайния срок. През тези три седмици имах куп други неща за вършене. Удивлявам се на собствения си провал. Днес трябва да изпратя нещо, каквото и да е, но съм сигурна, че то няма да е достатъчно и ще ме изгонят от интернетската ми работа. Ако пиех алкохол, щях да се напия от отчаяние. Нещата тъкмо започнаха да се подреждат и всичко градено до тук сега ще се срути. Пия Кока Кола и се чудя какво да правя, как да понеса последните гнетящи минути. Проиграх си шанса. Не мога да изготвя за два-три часа такъв труд, който трябваше да разпределя в 3 седмици. Очевидно не мога да се справя с такова голямо натоварване и с голяма честота на заданията. Чудя се какво оправдание да вметна. Не, не искам да се оправдавам. Твърде несериозно подходих към тази задача. Но как да обяся по най-мекия начин, че ми трябва още време. Помооощ!!!

Омръзна ми да бездейстам в собствения си живот. Искам резултати, както искат от мен на втората ми работа. Искам да виждам, че става нещо, че се движа нанякъде. Какво толкова трябва да направя, за да го постигна. Просто трябва действие. За да постигнеш каквото и да е, трябва да правиш нещо в тази насока. От известно време насам си мисля, че ще дръпна много напред, ако се кача на кораб. Там ще се науча на истински къртовски труд и след това с каквото и да се захвана, ще ми се струва като детска игра.
Затова съм решила следното. Захващам се да уча думи на английски. Обаче имам нужда да си говоря с някого, да провеждам диалог. Вариантите са няколко, за да мога да се ориентирам слухово и говоримо евентуално - да гледам филми без субтитри, да ходя на уроци по разговорен английски или просто, както каза един приятел, да отида на Златните и да се заприказвам с чужденци. Но за последното трябва да се прескочат известни бариери - срамни бариери - да не мисля за това какво ще си помислят за мен, езикови бариери - да се насиля да говоря и да не се притеснявам, че ще бъда далеч от книжовния език, финансови бариери - да преглътна скъпите билетчета до Златните и съмнителни бариери - че може да ме помислят за проститутка или джебчийка, която завързва по този начин контакт или предлага някакви съмнителни услуги. Лошото е, че поне за мен бариерите са големи. Затова предложих на една приятелка да ходим заедно, но тя сметна този вариант за крайно глупав и невъзможен. Но според мен невъзможни неща няма, така че трябва да опитам. Аз съм луда по природа и понякога не мирясвам, докато не изпълня това, което ми е хрумнало, дори да е най-ненормалното нещо на света.
Най-добрата новина за момента е, че довечера най-после си вземам лап-топ. В момента въобще не ми се мисли как ще го изплащам, но вече е късно. 800 лева не са малко за мен, при положение че получавам ниска заплата. Важното е, че човекът ми е познат и е съгласен на разсрочено плащане. Само че още не съм му съобщила, че най-малко за 4 месеца можем да се разплатим. Другият проблем е, че не съм тествала тази машинка и горещо се надявам да е наред, защото инвестицията си е голяма и трябва всичко да е наред. И тук имам идея поне къде да го тествам. Имам доверен човек, приятел, който се занимава с компютри и знам, че ще ми каже истината в очите.
Още нещо ново, което съм направила. Вчера ходих за първи път на шокова терапия. Какво ще рече това - ами оцелях след кола маска на триъгълника. Досега не се осмелявах на подобно начинание. Но нали съм човек на силните усещания. Всъщност не беше толкова страшно и болезнено, както си го представях. Страхът ми беше по-голям от болката. Една позната ми каза, че само първия път е хипер болезнено, но после става нещо нормално и не боли чак толкова, пък и с времето корените изтъняват и космите оредяват.
Засега действам по тези начини, пък да видим по нататък. Трябва да има поне някакви резултати. Много не се надявам, че ще се кача на кораб, защото е трудно. Но важното е, че ще се опитам.

Възможно ли е да се върнем назад във времето? Така искам да променя настоящето си, това какъв човек съм в момента, като се върна 10-15 години назад. Щях да правя съвсем различни неща, отколкото съм правела, и съответно нямаше да си губя времето напразно. Сега си мисля, че можех да направя много повече в живота си досега, но фактът е, че не мога да върна времето.
Тогава единственият вариант е да не губя ценни минути тук и сега, а да действам и да стана такава, каквато бих искала да бъда. Но в този момент се чуствам толкова изморена, имам желание да си почина от всички ангажименти и да се насладя на пълноценна почивка далеч от града.
Днес колежката ми съобщи, че шефът можел и да не подпише молбите ни за отпуска. Той споменал, че вече бил приключил с отпуските. Надявам се да се шегува. Направо сърцето ми спи. Действително трябва да си почина в най-скоро време. Ако ми откаже отпуска, ще си взема болнични. Това е най-глупавият вариант, но какво мога да направя.
Сега имам едно много силно желание - да се видя с един приятел, който сякаш започнах да харесвам. Лошото е, че той не отговори на съобщението ми, значи е зает, а имах нужда да го видя точно днес.
Много са ми разпокъсани мислите, но ще напиша още нещо, което е съвсем различна тема. Има шанс да си взема лап топ на старо, толкова исках досега да имам. Но това не е каприз или прищявка от моя страна, а действително ми трябва за втората ми работа. Така може би няма да се изморявам толкова, защото част от нея ще мога да върша през деня.
Сега чакам един друг приятел да дойде да ме вземе. Дошъл е от Пловдив и ще го изпратя на гарата, а преди това ще си поговорим и ще се видим доколкото можем. Още един час имам да посвърша това-онова, да се изкъпя и той трябва да се появи.
Чувствам се толкова изстискана и изтощена. Събота и неделя не можах да си почина, защото ходих на Златните да се видя с бившия ми свако - бащата на братовчед ми, който не бях виждала от 15 години. Те са от София и бяха дошли за 3 дена. Отидохме със сестра ми в събота и прекарахме изключително приятно. Обаче този човек направо ми беше като непознат, не си го спомням, но се оказа един много мил и умен събеседник, с който можеш да си говориш за всичко. Толкова ми стана мъчно, като се разделяхме. Защо трябва да се получават такива ужасни неща - да се разделят семейства, приятелства и да нямаш възможност да познаваш хората, които навремето са ти били близки по сърце. Но животът не е само розов, но си има и други цветове. Точно така, животът е цветен. Ти избираш в какъв цвят да го оцветиш.

Бях говорила с един познат, че в краен случай, ако не успея да се реализирам добре, може да хвана чужбината или да се кача на кораб. Та той нещо ми пусна мухата, че може да ме уреди без рушвети, че познавал шефа на една от старите фирми в бранша - “Златна котва”. Нещо ми спомена и за Куин Мери и реших да погледна в интернет що е това чудо. Леле, като видях, се влюбих - най-големият, богат и луксозен кораб - рай за всеки. Така искам някой да ме уреди там да бачкам - заплатите ще са супер, клиентелата богата, ще се порадвам малко на лукс дори в работните помещения. Само да ми свирнат и се качвам. Ама най-вероятно от БГ няма да има фирма, която да качва за там. Егати живота. Защо трябва да стават такива работи? Сега не искам да се кача никъде другаде. Само там.
Ако някой може да ми даде някаква информация, съм насреща………………

Не знам. Тези дни ме е налегнала някаква меланхолия, чувствам се необикновено самотна. Независимо, че се виждам с колеги, приятели, някак усещам безразличие от моя страна към всяко нещо, което правя. Не ми е весело, не намирам същия ентусиазъм както преди. Не съм изпадала в подобно настроение от началото на миналата година, което е рекорд.
Омръзна ми, омръзна ми от всичко. Не разбирам какъв е смисълът да постигам неща, когато не мога да ги споделя с някого или липсва стремежът да правиш тези неща за този някой.
Сега се връщам от голям банкет с над 20 човека. Бяхме на маса на печено агне. Всеки един от хората там беше женен. Само двама бяха с половинките си. Стана въпрос за това кой кога се е оженил, как се е запознал. Всичко е ставало толкова естествено. В момента мисля за глупости. Не съм си доспала. Съответно сега си лягам и на сутринта ще мисля по друг начин, надявам се по-оптимистично.
Лека нощ

Понякога идва момент в живота ми, когато нито мечтая, нито си поставям някакви цели, а само чакам да видя какво ще се случи този ден, тази седмица, този месец, без да правя усилия в тази насока. Тогава просто се питам какъв е смисълът на всичко, защо живея, какво трябва да направя. Предполагам, че всеки има някакво призвание. В тези моменти само си задавам въпроси, без да очаквам някакви отговори и без да действам да ги получа.
Друг път ме обхващат всякакви идеи, които биха осмислили битието ми, ако ги приложа на практика и имам достатъчно търпение да ги изпълня. Но обикновено тези идеи остават нереализирани, защото твърде бързо искам да получа резултатите. Но така не става.
Сега си мисля, че ще е много хубаво да получавам по 200 лева на ден - 4000 месечно, което не е неосъществимо, но ще стане доста бавно с много труд. И докато правя опити да се получи нещо, аз отново ще се откажа. Защо се получава така? Ами защото при първия неуспех или първата несполука си казвам, че нищо не може да се получи и аз за нищо не ставам. Но реално не съм права. В тези мигове ставам твърде черногледа и песимистично настроена, а може точно тогава да съм само на един метър от “златната жилка”. Не трябва да се отказваме от мечтите и идеите.
Мечтателите не са безотговорни хора, просто до тях трябва да има някой работяга, който да се хване здраво да осъществи техните идеи и да им даде нужния кураж и стимул, за да продължат и да не се отказват. Може би тогава няма да си останат само едни празни мечтатели…

Сега всеки, който е с договор и има достатъчно месеци зад гърба си, се замисля да си вземе отпуска. Много въпроси има покрай нея - къде да я караш, кога да я вземеш, трябва да се съобразяваш с колеги, с финанси и други дребни елементи, които се оказват основателна пречка.
Сега лятото повечето се замислят за море. Аз съм на морето и не е необходимо да ходя някъде другаде. Предните две години ходих на планина, защото цял живот на морето съм прекарала и не бях опитвала какво е да изкараш малко време някъде другаде. Всяко място си има своите предимства. Останах много доволна - едната година на екскурзионно с приятели в Рила, а предната в Девин с други хора. Разбира се, и двете “летувания” бяха с определена цел - мисионерство, но независимо от това се оказаха страшно отпочиващи и разтоварващи от ежедневните проблеми. Това да си поставен в различна обстановка, с хора, които мислят като теб, но които сравнително малко познаваш или не познаваш въобще, общувайки помежду си и инвестирайки повече време в духовни неща, те изгражда, кара те да видиш живота в съвсем различна светлина, да се почувстваш полезен по друг начин.
Тази година вече не съм студентка и съответно да си голям и да работиш, да се издържаш донякъде самостоятелно, те прави по-материалистичен. Ние сме обградени от материални неща, без които не можем да съществуваме. Но според мен те не са пречка да продължаваш да поддържаш вярата си. Напротив, тези непрестанни борби за осигуряване на насъщния хляб и стремежът към по-висок стандарт на живот те правят по-силен човек, изграждат твърд характер. С всичко това Бог ни учи на много неща, а мен лично на повече отговорност.
Имам желание да си взема отпуската от 31 юли, разбира се трябва да се съобразя с колежката. Но на 29-ти този месец се прибира баща ми, а не съм го виждала от началото на март миналата година. Тази вечер се чухме с него и той ми каза, че ако се освободя, тъкмо ще му помагам за ремонта вкъщи. Абе човекът е голям ентусиаст. Ще се върне в България от продължително отсъствие и ще тръгне ремонт да прави. Направо му се кефя.
Та това е за моята отпуска, май няма да си почина особено, няма да има време много-много за плаж и излишно размотаване. Така е, не трябва да се пропилява времето. Но пък човек се нуждае и от почивка, нали?

Последния път видях, че на главната страница има съвети как да премахнем така досадния спам. Изпълних всичко и сега нищо не се публикува, без да съм го одобрила, което е чудесно. Е, досега и един свестен човек не ми е писал, но и друг път съм го казвала, че това не е моята цел - да имам коментари, а целта ми е на момента да запиша своите преживявания, чувства и впечатления от деня и след време да прочета какво съм преживяла. Би ми било интересно, защото всеки човек е важен и се интересува от самия себе си. Все пак се радвам, че повече няма да имам спам в блога си, защото освен, че го забраних, но и изтрих насъбралия се и публикуван досега. Виждам, че други потребители още страдат от него, но мен изключително много ме дразнеше, така че взех незабавни мерки.
Днес времето беше облачно, но така горещо и задушно, че успях да отида на плаж с приятели. Имахме късмет, че не заваля. Утре отново ще ходим, стига да не вали. Миналата седмица не ходих, но вече няма да пропускам.
Притеснява ме единствено, че доста съм изостанала с интернетската ми работа, но смятам утре сутрин да понаваксам, пък и повече съм решила да не ходя да помагам на майка ми, та да намирам повече време за компютъра. Сестра ми вече е във ваканция, така че се надявам тя да ме отмени в помощта ми за майка.