Голяма мечтателка съм
Понякога идва момент в живота ми, когато нито мечтая, нито си поставям някакви цели, а само чакам да видя какво ще се случи този ден, тази седмица, този месец, без да правя усилия в тази насока. Тогава просто се питам какъв е смисълът на всичко, защо живея, какво трябва да направя. Предполагам, че всеки има някакво призвание. В тези моменти само си задавам въпроси, без да очаквам някакви отговори и без да действам да ги получа.
Друг път ме обхващат всякакви идеи, които биха осмислили битието ми, ако ги приложа на практика и имам достатъчно търпение да ги изпълня. Но обикновено тези идеи остават нереализирани, защото твърде бързо искам да получа резултатите. Но така не става.
Сега си мисля, че ще е много хубаво да получавам по 200 лева на ден - 4000 месечно, което не е неосъществимо, но ще стане доста бавно с много труд. И докато правя опити да се получи нещо, аз отново ще се откажа. Защо се получава така? Ами защото при първия неуспех или първата несполука си казвам, че нищо не може да се получи и аз за нищо не ставам. Но реално не съм права. В тези мигове ставам твърде черногледа и песимистично настроена, а може точно тогава да съм само на един метър от “златната жилка”. Не трябва да се отказваме от мечтите и идеите.
Мечтателите не са безотговорни хора, просто до тях трябва да има някой работяга, който да се хване здраво да осъществи техните идеи и да им даде нужния кураж и стимул, за да продължат и да не се отказват. Може би тогава няма да си останат само едни празни мечтатели…