Назад във времето

Възможно ли е да се върнем назад във времето? Така искам да променя настоящето си, това какъв човек съм в момента, като се върна 10-15 години назад. Щях да правя съвсем различни неща, отколкото съм правела, и съответно нямаше да си губя времето напразно. Сега си мисля, че можех да направя много повече в живота си досега, но фактът е, че не мога да върна времето.
Тогава единственият вариант е да не губя ценни минути тук и сега, а да действам и да стана такава, каквато бих искала да бъда. Но в този момент се чуствам толкова изморена, имам желание да си почина от всички ангажименти и да се насладя на пълноценна почивка далеч от града.
Днес колежката ми съобщи, че шефът можел и да не подпише молбите ни за отпуска. Той споменал, че вече бил приключил с отпуските. Надявам се да се шегува. Направо сърцето ми спи. Действително трябва да си почина в най-скоро време. Ако ми откаже отпуска, ще си взема болнични. Това е най-глупавият вариант, но какво мога да направя.
Сега имам едно много силно желание - да се видя с един приятел, който сякаш започнах да харесвам. Лошото е, че той не отговори на съобщението ми, значи е зает, а имах нужда да го видя точно днес.
Много са ми разпокъсани мислите, но ще напиша още нещо, което е съвсем различна тема. Има шанс да си взема лап топ на старо, толкова исках досега да имам. Но това не е каприз или прищявка от моя страна, а действително ми трябва за втората ми работа. Така може би няма да се изморявам толкова, защото част от нея ще мога да върша през деня.
Сега чакам един друг приятел да дойде да ме вземе. Дошъл е от Пловдив и ще го изпратя на гарата, а преди това ще си поговорим и ще се видим доколкото можем. Още един час имам да посвърша това-онова, да се изкъпя и той трябва да се появи.
Чувствам се толкова изстискана и изтощена. Събота и неделя не можах да си почина, защото ходих на Златните да се видя с бившия ми свако - бащата на братовчед ми, който не бях виждала от 15 години. Те са от София и бяха дошли за 3 дена. Отидохме със сестра ми в събота и прекарахме изключително приятно. Обаче този човек направо ми беше като непознат, не си го спомням, но се оказа един много мил и умен събеседник, с който можеш да си говориш за всичко. Толкова ми стана мъчно, като се разделяхме. Защо трябва да се получават такива ужасни неща - да се разделят семейства, приятелства и да нямаш възможност да познаваш хората, които навремето са ти били близки по сърце. Но животът не е само розов, но си има и други цветове. Точно така, животът е цветен. Ти избираш в какъв цвят да го оцветиш.

Leave a Reply