Под гилотината
До полунощ трябва да предам готов един проект, който ми зададоха преди три седмици. Най-лошото е, че аз си поставих крайния срок. През тези три седмици имах куп други неща за вършене. Удивлявам се на собствения си провал. Днес трябва да изпратя нещо, каквото и да е, но съм сигурна, че то няма да е достатъчно и ще ме изгонят от интернетската ми работа. Ако пиех алкохол, щях да се напия от отчаяние. Нещата тъкмо започнаха да се подреждат и всичко градено до тук сега ще се срути. Пия Кока Кола и се чудя какво да правя, как да понеса последните гнетящи минути. Проиграх си шанса. Не мога да изготвя за два-три часа такъв труд, който трябваше да разпределя в 3 седмици. Очевидно не мога да се справя с такова голямо натоварване и с голяма честота на заданията. Чудя се какво оправдание да вметна. Не, не искам да се оправдавам. Твърде несериозно подходих към тази задача. Но как да обяся по най-мекия начин, че ми трябва още време. Помооощ!!!