Моят живот

Днес съм в едно никакво настроение. Всяко нещо ми е тъпо. Излизах вечерта с приятели, но все говорим за едни и същи теми, правим едни и същи неща, сядаме на едни и същи заведения - изтъркана картина. Липсва ми стария щур живот, да правя каквото искам, когато си искам, без да ме е грижа за последствията.
Всеки дотолкова се е съсредоточил в сериозните неща, че е забравил как трябва да се живее истински. Думата “трябва” ли използвах? Не, тя определено не е подходяща. Но как ще усетим живота тогава, ако го гледаме отстрани?
Искам да се случват различни неща, да се чувствам жива или по-скоро жизнена, жизнерадостна, енергична. Искам да бъда дете, да наблюдавам света през детските си очи и да виждам красивото, забавното и цветното. А сега всеки ден е еднакъв с предния, постоянно съм изморена и нямам интерес или по-скоро нямам сили за нещо различно, разнообразно и интересно. Другият враг на човека освен еднообразието е и безпокойството. За какво трябва да ни пука. По-добре да забравяме за момент материалното и да не мислим за утрешния ден, а да се наслаждаваме пълноценно на ДНЕС. Искам да се науча да го постигам. Това ще бъде най-голямото ми богатство.
Прозявам се, значи е време да си лягам. Лека нощ!

This entry was posted on понеделник, юли 24th, 2006 at 16:04 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.