Моят живот

Отпуската свърши, но за сметка на това беше наистина страхотна. Много добре беше уплътнена, въпреки че очаквах тези две седмици да се занимавам само с ремонта вкъщи.
Действително първата седмица почти не излязох от нас, защото се налагаше да чистя често след майсторите, но имаше и някои интересни моменти, като например ходих по работа с баща ми с колата и пиехме по някое и друго кафе по заведенията из града. Вземаше ме, тъй като в Испания си е загубил документите и караше без книжка. Аз бях резервният шофьор. Но нито веднъж не се наложи да шофирам из града. Добре, че не го спряха, защото иначе щяха непременно да го глобят.
Хубавата новина е, че успяхме да продадем и колата. Милата беше се скапала вече. Продадохме я и баща ми я поиска от новия собственик за една нощ, че да отидем до Димитровград за малко дрешки. Тръгнахме в четвъртък в 19.30 и бяхме там около 0 часа, точно за откриването на пазара. Ходихме цялото семейство, обикаляхме 3 часа и тръгнахме към 3 ч. Пристигнахме в нашия град към 7.30 сутринта, като се наложи аз да карам накрая, защото баща ми беше се тропясал, едва виждаше пътя, пък аз бях успяла да подремна. На следващи ден бяхме и четиримата като парцали. Но аз лично легнах чак късния следобед.
За първата седмица само веднъж ходих на плаж, но втората цели 4 пъти, като четвъртият беше нощна баня.
Интересното започна в четвъртък миналата седмица. С един приятел, с който не бяхме се виждали от година някъде, пък може и повече, се уговорихме да ходим на плаж в Албена. Той пристигна от София сутринта, хванахме автобуса и цъфнахме на албенския плаж. Това щеше да му е единствената баня за тази година, така че трябваше да е неповторимо. И наистина беше поне за мен. Седяхме на плажа от 11 докъм 14 часа, после ходихме да хапнем в стола на поликлиниката на комплекса. За това място ми казаха едни мои познати художници, рисуващи в Албена, които отидох да видя, защото преди две години работих до тях на арт улицата - продавах сувенири. В стола ядохме готвено, беше вкусно и и на достъпни цени. После карахме рикша, въпреки че за нея много нямаше време.
Нямаше време, защото докато бяхме на плажа, най-добрата ми приятелка ми се обади с много добра оферта - да мине да ме вземе от Албена с кола, да преспим в Каварна и на другия ден да ни върнат с друга кола. Аз естествено веднага реших да отида, тъй като щеше да бъде интересно. Какво интересно, беше супер.
Моят приятел от София не дойде с нас, а се прибра в Добрич за един ден да се види с майка си. После щеше да се върне в София, защото трябва да учи за държавен изпит. Специално си е взел отпуска за това.
А ние - аз, Миленка и един бивш вече старшина отидохме в Каварна. Да уточня, че приятелката ми е лейтенант и поделението, което е в Каварна, го командва тя. Запознах се с голяма част от работещите в него, много добри момчета, свестни и точни. Идеята да се отиде в Каварна дошла от едно събитие - този старшина, който ни закара, вече беше напуснал армията благодарение на приятелката ми. Успяла да го уреди само за 2 дена, въпреки че понякога ставало много бавно - за около 6 месеца.
Миленка беше излязла в отпуска, но се възползва от ходенето до Каварна, за да свърши и малко работа. Беше се обадила на момчетата да се съберат по възможност, за да се реши кой ще застане на мястото на напусналия старшина. На мен ми беше интересно през цялото време.
Към 18 часа дойде един друг старшина от същото поделение и ни взе да ходим на кафе. Имаха да говорят с Миленка за неговата командировка. Дойде по-късно и едно момиче, което учи в Морско, но иначе си е от Каварна. Още по-късно дойде и едно момче, което специално беше дошло от Добрич заради сбирката в поделението, та то не беше си тръгнало и предложи да ни разведе трите.
Ходихме първо до едно много хубаво заливче - Болата, което се намира в основата на Калиакра. След това посетихме самия нос. А накрая ни заведе на Зеленка. Впечатли ме това, че там имаше отвесни скали, по които постоянно течеше вода. А небето направо беше зашеметяващо, толкова много звезди не се виждат от къде да е.
Вечерта ходихме да изядем по една пица. Ние с Миленка останахме да спим в поделението. Там има една стая, в която спят старшините или тя, когато остава в града. Не мога да опиша колко спокойно беше наоколо. Напръскахме с един препарат против насекоми, за да не ни нападат комарите и спахме супер спокойно.
На сутринта ни върна главният старшина на поделението, с който също ходихме да пием по едно кафе. Въобще празно нямаше. Изкарахме си много добре.
В събота ходих с един приятел на плаж и хванах още по-здрав тен. В неделя ходих на Златни пясъци, тъй като бяха пристигнали едни роднини от София, с които ходихме на плаж на Кабакум. А вечерта беше нощният плаж на Галата отново с Миленка, брат й и двама негови приятели. За този плаж поканих и сестра ми, но тя не пожела да дойде.
Единственото нещо, което не направих през отпуската, е, че не отидох на цирк, а има много добър чуждестранен такъв с интересни номера и животни. Но има време до 27-ми август. Надявам се да успея и това да направя и удовлетворението ми ще бъде пълно.
Иска ми се отпуската ми да беше продължила по-дълго, но в същото време нямах търпение и да се върна на работа. От началото на септември ще имаме и нова колежка. Дано да бъде също толкова забавно и занапред.

Не бях го виждала от година и половина до вчера.
Трябваше да пристигне в София в събота сутринта и в неделя да се видим у дома. Но стана така, че на летището в Барселона е имало стачка и полетът му е бил отменен. В София беше 30 часа по-късно - в неделя следобед. Във Варна пристигна в 6 сутринта. Не можахме да се видим, защото като се събудих, той спеше. Та се видяхме чак вчера вечерта.
Майка ми ходи да го посрещне в София и заради забавянето сестра ми я отмени на работа. Радвам се, че цялото семейство е заедно. Снощи ходихме на китайски ресторант, а после за по един сладолед в Макдоналдс.
Баща ми ще седи най-много един месец и след това отново заминава. Бих искала и майка ми да замине с него, пък защо не и сестра ми, но той все още не се е устроил, за да поема толкова много разходи по престоя им там. Пък и майка ми няма веднага да може да си намери работа.
Обаче колко хубаво би било да се разполагам сама в апартамента. Истински ще се изкефя поне в началото. Но после съм сигурна, че ще ми е много самотно самичка, тъй като все пак съм свикнала да има хора около мен.
В неделя имам среща с г-н Русев. Той ми обеща, че ще ме свърже с Кючуков - шефа на Златна котва. Дано да може да ме уреди, иначе корабите само ще ги сънувам.