Моят живот

Понякога човек не знае кое е най-добре за него, в коя ситуация или в какъв ред на случки или обстоятелства той ще бъде доволен, удовлетворен и дори щастлив. Всичко произтича от нашата съвест. Обикновено сърцето е това, което води до добри неща, съхранява добри мисли, човекът става по-мек и добронамерен, умее да прощава, да обича другите, да се наслаждава на общуването дори с човек, който иначе не би одобрил.
Лошото е, когато се поддаваме предимно на ума. Тогава прекалено много разсъждаваме и отблъскваме хората, които според нашите преценки не са толкова добри за нас или пък с нещо не ни допадат - я с облекло, я с някоя лоша черта на характера. А какво толкова? Защо трябва всичко да премерваме. Ако действаме чрез ума, започваме да намираме кусури във всеки един човек, правим забележки на всеки, много неща започват да ни дрязнят, изпадаме в клюкарство и интригантство, дори в лицемерие чрез обсъждане лошите черти на другите. От това може ли да бъде доволен човек? Неееееее. В никакъв случай.
Затова в дилемата кое да изберем, е най-добре да изберем сърцето. С него ставаме открити. Вярно така може да ни наранят повече. Но, от друга страна, със 100% е по-голяма вероятността да намерим стойностни хора, които винаги ще са на наша страна и които винаги ще ни подкрепят каквото и да предприемем в живота си, т.е. ще ни бъдат истински приятели, тъй като лошите дни или лошите черти на характера ни няма да ги прогонят от нас. Но напротив, те ще ни бъдат верни до край.
Какво избираме тогава - ума или сърцето? Предният месец разбрах, че аз съм човек на ума и сърцето съм си го заключила през девет планини чак в десетата. И не знам как да го намеря, как да накарам ума си да спре. Всяко нещо ме наранява, точно защото действам с ума си. Постоянно критикувам действията си и страхотно чувство за вина ме измъчва. Как тогава да премина от ума към сърцето. Трябва да съборя много висока и голяма планина. А тази планина сигурно е картонена и просто мога да я бутна. Тъй като основата й не е здрава и стабилна, а се корени на няколко убеждения. Сложното е как да разбера кои са тези убеждения, че да ги изкореня.
Искам да съм човек на сърцето и да мога да обичам истински, без да съм предубедена…

Не съм отсъствала от града. Просто не писах, тъй като имах доста ангажименти. Покрай втората ми работа не ми оставаше много време, но в момента съм в застой. Нещо имам разногласия с шефа си. Той изглежда не е доволен от мен, тъй като ми е поставил задача, която изисква да отделям време за нея през деня, да използвам служебния си телефон, което не е лесно, въпреки че ми дават ваучер и не ощетявам по никакъв начин другите си шефове. Но все пак работата ми през деня ми заема голяма част от времето, както и нямам възможност постоянно да заемам линията, при положение че използваме телефона за получаване на поръчки и разрешаване на редица проблеми като допълнителна информираност например.
Така де, има вероятност да загубя втората си работа. Това никак не ми харесва и е трудно за преглъщане. Едва от 4 месеца съм на нея и сега ми е доста нестабилно под краката. Не може пък ей така да ме изгонят при първия или втория неуспех. Според мен трябва да ми дадат още шансове. Аз имам желание да работя, въпреки че е много изморително с две дини под една мишница.
Другата новина покрай мен е, че започнах да излизам с един човек. Не сме нищо особено. За момента сме само приятели, но излизаме по-често. Много ми е странно, защото единственото, което правим, е да си говорим и да прекарваме време заедно. Не знам какво му е отношението към мен, но би трябвало поне малко да ме харесва, защото се старае всеки ден да има някакъв контакт с мен. Чуваме се по телефона, идва до офиса да ме види, излизаме вечерно време. Може би иска да ме опознае малко повече. Определено ние сме доста различни и нямаме почти нищо общо - философията ни за живота, принципите ни, интересите ни, ежедневието ни, заниманията ни - всичко това ни прави дори противоположни като личности, като характери.
Излязахме малко случайно, въпреки че случайни неща няма. Познати сме отдавна, тъй като складът, в който работи е близо до нашия и те зареждат някои артикули от нас. Съответно много пъти е идвал да взема стоката. Но преди един месец някъде имаше повече свободно време изглежда и се заговорихме. Разбрах за него, че това му е втора работа и че основната му длъжност е военен. Така и аз споменах, че работя на две работи. Говорихме 10 минути, макс. 15 и си тръгна. След работно време отидох да пускам архив в един друг склад и тъкмо щях да си тръгвам и ми звънна мобилният телефон. Оказа се той. Предложи ми да излезем. Даже се учудих, че ми има номера, но обяснението ще удължи историята.
Както и да е - вечерта излязохме и така досега излизаме често. Дори не му знаех името преди първата вечер. Имаме някои общи теми за разговор. Той е приятен събеседник и ми е интересно да разговаряме.
Другото ново нещо покрай мен е курсът ми по английски език. Започнах тримесечен такъв, като преподавателят ми е англичанин. Ами досега три пъти съм ходила и съм доволна. Група сме от 9 човека и всички са приятни. Само трябва да седна да поуча думи и да си припомня малко граматика.
Ами това е най-общо покрай мен. Ще пиша скоро пак.