След отсъствие
Не съм отсъствала от града. Просто не писах, тъй като имах доста ангажименти. Покрай втората ми работа не ми оставаше много време, но в момента съм в застой. Нещо имам разногласия с шефа си. Той изглежда не е доволен от мен, тъй като ми е поставил задача, която изисква да отделям време за нея през деня, да използвам служебния си телефон, което не е лесно, въпреки че ми дават ваучер и не ощетявам по никакъв начин другите си шефове. Но все пак работата ми през деня ми заема голяма част от времето, както и нямам възможност постоянно да заемам линията, при положение че използваме телефона за получаване на поръчки и разрешаване на редица проблеми като допълнителна информираност например.
Така де, има вероятност да загубя втората си работа. Това никак не ми харесва и е трудно за преглъщане. Едва от 4 месеца съм на нея и сега ми е доста нестабилно под краката. Не може пък ей така да ме изгонят при първия или втория неуспех. Според мен трябва да ми дадат още шансове. Аз имам желание да работя, въпреки че е много изморително с две дини под една мишница.
Другата новина покрай мен е, че започнах да излизам с един човек. Не сме нищо особено. За момента сме само приятели, но излизаме по-често. Много ми е странно, защото единственото, което правим, е да си говорим и да прекарваме време заедно. Не знам какво му е отношението към мен, но би трябвало поне малко да ме харесва, защото се старае всеки ден да има някакъв контакт с мен. Чуваме се по телефона, идва до офиса да ме види, излизаме вечерно време. Може би иска да ме опознае малко повече. Определено ние сме доста различни и нямаме почти нищо общо - философията ни за живота, принципите ни, интересите ни, ежедневието ни, заниманията ни - всичко това ни прави дори противоположни като личности, като характери.
Излязахме малко случайно, въпреки че случайни неща няма. Познати сме отдавна, тъй като складът, в който работи е близо до нашия и те зареждат някои артикули от нас. Съответно много пъти е идвал да взема стоката. Но преди един месец някъде имаше повече свободно време изглежда и се заговорихме. Разбрах за него, че това му е втора работа и че основната му длъжност е военен. Така и аз споменах, че работя на две работи. Говорихме 10 минути, макс. 15 и си тръгна. След работно време отидох да пускам архив в един друг склад и тъкмо щях да си тръгвам и ми звънна мобилният телефон. Оказа се той. Предложи ми да излезем. Даже се учудих, че ми има номера, но обяснението ще удължи историята.
Както и да е - вечерта излязохме и така досега излизаме често. Дори не му знаех името преди първата вечер. Имаме някои общи теми за разговор. Той е приятен събеседник и ми е интересно да разговаряме.
Другото ново нещо покрай мен е курсът ми по английски език. Започнах тримесечен такъв, като преподавателят ми е англичанин. Ами досега три пъти съм ходила и съм доволна. Група сме от 9 човека и всички са приятни. Само трябва да седна да поуча думи и да си припомня малко граматика.
Ами това е най-общо покрай мен. Ще пиша скоро пак.