Моят живот

Понякога човек не знае кое е най-добре за него, в коя ситуация или в какъв ред на случки или обстоятелства той ще бъде доволен, удовлетворен и дори щастлив. Всичко произтича от нашата съвест. Обикновено сърцето е това, което води до добри неща, съхранява добри мисли, човекът става по-мек и добронамерен, умее да прощава, да обича другите, да се наслаждава на общуването дори с човек, който иначе не би одобрил.
Лошото е, когато се поддаваме предимно на ума. Тогава прекалено много разсъждаваме и отблъскваме хората, които според нашите преценки не са толкова добри за нас или пък с нещо не ни допадат - я с облекло, я с някоя лоша черта на характера. А какво толкова? Защо трябва всичко да премерваме. Ако действаме чрез ума, започваме да намираме кусури във всеки един човек, правим забележки на всеки, много неща започват да ни дрязнят, изпадаме в клюкарство и интригантство, дори в лицемерие чрез обсъждане лошите черти на другите. От това може ли да бъде доволен човек? Неееееее. В никакъв случай.
Затова в дилемата кое да изберем, е най-добре да изберем сърцето. С него ставаме открити. Вярно така може да ни наранят повече. Но, от друга страна, със 100% е по-голяма вероятността да намерим стойностни хора, които винаги ще са на наша страна и които винаги ще ни подкрепят каквото и да предприемем в живота си, т.е. ще ни бъдат истински приятели, тъй като лошите дни или лошите черти на характера ни няма да ги прогонят от нас. Но напротив, те ще ни бъдат верни до край.
Какво избираме тогава - ума или сърцето? Предният месец разбрах, че аз съм човек на ума и сърцето съм си го заключила през девет планини чак в десетата. И не знам как да го намеря, как да накарам ума си да спре. Всяко нещо ме наранява, точно защото действам с ума си. Постоянно критикувам действията си и страхотно чувство за вина ме измъчва. Как тогава да премина от ума към сърцето. Трябва да съборя много висока и голяма планина. А тази планина сигурно е картонена и просто мога да я бутна. Тъй като основата й не е здрава и стабилна, а се корени на няколко убеждения. Сложното е как да разбера кои са тези убеждения, че да ги изкореня.
Искам да съм човек на сърцето и да мога да обичам истински, без да съм предубедена…

This entry was posted on четвъртък, октомври 12th, 2006 at 17:02 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.